Проучване на междуредието с канола и пшеница

Междуредието влияе на това как културата използва светлината, влагата и хранителните вещества през целия сезон на растеж. То също така оказва влияние върху развитието на листната маса и способността на културата да се съревновава с плевелите.

Тъй като устойчивостта към хербициди става все по важна в много земеделски системи, меджуредието може да играе роля в подпомагането на стратегиите за контрол на културните плевели. По-малкото междуредие може да допринесе за по-бързо затваряне на листната маса, намалявайки възможността за установяване на плевелите.

Различните култури могат да реагират ралично на междуредието. Прроучването се съсредоточи върху три практически въпроса:

• Как междуредието влияе на добива на канола?
• Как междуредието влияе на добива на пшеница?
• Кое междуредие е осигурило най-голямата производителност на културата в изпитаните през 2025 г. условия?

Проучването на междуредието беше проведено със сътрудничеството между Väderstad, стопанствата Gatez, Crop Intelligence и TLC Agronomics близо до Кросфийлд, Албърта, Канада. Проучването беше засято на 12 май 2025 г.

Две изпитателни ниви с канола, обозначени като F1 и P3, бяха включени в проучването. Пшеницата беше оценена на отделна изпитателна нива. 

Проучването оцени производителността на  културата при различни междуредия, използвайки сеялка Seed Hawk и технология на семеизсяващо острие Twin-Wing. Crop Intelligence осигури метеорологични станции и датчици за почвена влага за наблюдаване на нивата на влага в една от изпитателните ниви с канола и в изпитателната нива с пшеница през целия сезон.

Изпитването сравни:

• 10-инчово междуредие
• 12-инчово междуредие

И двете междуредия бяха оценени с канола и пшеница. Пшеницата беше оценена с две разходни норми, 20 и 27 семена/фут² за оценяване на съчетаното въздействие на междуредието и растителната популация.

Сезонът на растеж започна със сухи условия, които продължиха до средата на юни. Съществени валежи през юни и юли създадоха благоприятни условия за растеж на културата и подпомогнаха силно развитие на културата до жътвата. 

Проучването на междуредието на канола и пшеница демонстрира, че реакцията на културата към междуредието се различава между видовете култури. Канолата постигна най-високия си добив при 12-инчово междуредие, докато пшеницата постигна най-високия си добив при 10-инчово междуредие. Резултатите също така навеждат на мисълта, че по-голямото междуредие е благоприятствало архитектурата на културата канола, докато по-малкото междуредие е подобрило затварянето на листната маса на пшеницата.

Изследователите заключиха, че архитектурата на културата и развитието на листната маса може да са допринесли за различните реакции при двете култури.

Изпитването с канола показа подобряване на добива с 12 инчово междуредие и в двете изпитателни ниви.

Докладът навежда на мисълта, че по-голямото междуредие може да е благоприятствало растежа на растенията канола, осигурявайки повече пространство за развитие на листната маса.

Изпитването с пшеница показа повишаване на добива при 10-инчово междуредие.

Докладът отчита по-голяма производителност при 10-инчово междуредие поради подобрено запълване на листната маса, свързвана с по-малкото междуредие.

Резулататите водят на мисълта, че междуредието влияе различно на двете култури.

По-голямото междуредие, изпитано в проучването, е благоприятствало канолата, докато пшеницата е дала по-висок добив с по-малко междуредие. Тези открития подчертават важността на приспособяването на стратегиите за междуредието към вида култура и производствените цели.

Откритията показват, че няма единна стратегия за междуредието, която да осигурява най-високата производителност за всички култури.

В това проучване канолата постигна най-силни резултати при 12-инчово междуредие, докато пшеницата се представи най-добре при 10-инчово междуредие. Това демонстрира как характеристиките на културата и развитието на листната маса влияе на избора на оптималното междуредие.

Проучването също така подчерта важността на изчисляването на междуредието като част от по-обширна сеитбена стратегия, която включва целите за разходната норма, вида култура, условията на влажност и контрол на плевелите.